Проблеми и перспективи пред социалната интеграция на ромите бяха обсъдени на конференция във Видин

На 10 декември, понеделник, във Видин се проведе конференция на тема „Проблеми и перспективи пред социалната интеграция на ромите в Северозападна България отвъд 2020 г.“ Форумът бе иницииран от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, а организатори бяха Институт за модерна политика и Сдружение „Активно общество“. Целта на конференцията бе да бъдат идентифицирани проблемите на социалната интеграция в региона в контекста на Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите (2012 – 2020 г.), както и да се формулират конкретни предложения за нейното надграждане и да се стимулира участието и кроссекторния диалог в Северозападна България по разглежданите проблеми.
Конференцията откри Радослав Георгиев, председател на Сдружение „Активно общество“. „За мен е чест днес да сме тук да говорим за проблемите на етническите малцинства в страната. Целта на форума е да бъдат посочени проблеми и перспективи пред интеграцията на ромите – желанието ни е да видим какви са пропуските в Националната стратегия за интеграция на ромите, а от друга страна, да посочим има ли нужда да бъде актуализирана, променена“, обясни Радослав Георгиев.
В рамките на форума бяха представени три доклада. Д-р Петков Петков, експерт в Отдел „Закрила на детето“ – Монтана, представи темата „Социални норми, които възпрепятстват достъпа на ромските момичета до образование“. Позовавайки се на национално изследване, в чието провеждане е участва, д-р Петков посочи, че като цяло ситуацията по отношение на нивото на образованост сред момичетата от ромския етнос се подобрява, постигнати са значителни успехи, но ранното отпадане от училище продължава да е проблем. А основните причини за това са сключване на ранен брак; бедност; липса на модел за подражание (образовани момичета в съответната ромска група); ниско ниво на образование на родителите и слаба заинтересованост към образованието; трудова миграция на родители или цялото семейство и др. „На всеки случай трябва да се гледа индивидуално – универсално лекарство няма, но индивидуалният подход е това, което води до добър резултат“, заяви д-р Петко Петков.
Презентация на тема „Дискриминацията по признак „етническа принадлежност“ – проблеми и перспективи“ представи Димитър Тодоров, който в качеството си на дългогодишен ръководител на регионалната за структура във Видин на Комисия за защита от дискриминация представи и информация за постъпилите жалби за дискриминация по признак „етнос“. От представения доклад от него доклад стана ясно, че във Видин на годишна база такива жалби са едва една или две на брой – според експерта това се дължи на факта, че много често представителите на ромската общност не знаят към кого да се обърнат, когато са жертва на дискриминация, като тук липсва и ролята, която би трябвало да изпълняват ромските неправителствени организации.
„Къде грешим?“ – на този въпрос се опита да намери отговор д-р Мирослав Попов в презентацията си „Ромският въпрос – какво не успяваме да съобразим“. Според него, с времето се е доказало, че дискриминацията не е основният проблем на ромската общност. „Лично аз гледам ромския въпрос като част от много по-големия национален въпрос накъде върви България. Успехът на ромите в България е част от успеха на българското общество – ако обществото ни се развива успешно, това ще бъде успех и за българските роми. Успехът ще бъде именно в насрещната интеграция, взаимното търсене“, заяви д-р Попов.
Представените теми предизвикаха значителен интерес сред присъстващите, като в рамките на дискусията се очертаха и няколко конкретни предложения. Ярослав Коцев, представител на неправителствена организация, работеща с ромски деца, коментира, че една успешна практика, която е била прекратена, е назначаването на ромски медиатори/ментори в училище. „Аз самият съм бил такъв и мога да кажа, че ясно се вижда ефектът, когато с децата от ромски произход работи човек от техния етнос – тогава има уважение, има дисциплина, има взаимно разбиране“, категоричен бе Коцев.
В тази връзка като проблем бе отчетено, че като цяло липсват достатъчно роми, работещи в сферата на социалните услуги и образованието. Отбелязано бе, че е необходимо да се разработят мерки за насърчаване на младежи от ромската общност да изучават педагогически специалности или специалности, свързани със социалната сфера.
Сред участниците в конференцията бе Димчо Скорчев, кмет на град Дунавци, който посочи, че в Дунавци разделение между българи и роми не съществува и градът е пример за успешна ромска интеграция. Той обаче посочи, че проблем представлява фактът, че макар в населеното място да има основно училище, то е в единия край на града и за децата от другия край на Дунавци е трудно да стигат дотам при лошо време, а много често и родителите не пускат децата си при силен дъжд или сняг. Затова Димчо Скорчев изрази мнение, че е необходимо да се помисли за варианти за превоз на учениците не само между отделните населени места, а при всички случаи, когато това е нужно.
Като цяло темата за достъпа до образование бе сред основно коментираните, като присъстващите се обединиха около тезата, че често отдалечеността на училището от дома на детето е една от причините за ранното напускане на училище. Отбелязано бе и, че за много от ромските деца начинът, по който е структуриран учебният процес е твърде скучен и нерядко децата от този етнос имат проблеми с адаптацията – като възможен начин за преодоляване на този проблем бе предложено включването в учебния процес на интеркултурни класни и извънкласни дейности.
По отношение на проблемите на ромския етнос бе отбелязано, че твърде много се залага на санкциите, вместо на превантивната работа с представителите на този етнос.
Заключението на участниците в конференцията бе, че по отношение на интеграцията на ромите в Северозападна България са постигнати някои успехи, но има още какво да се прави – основа за разработване на политиките в тази сфера, отвъд хоризонт 2020 г., трябва да е натрупаният до момента опит, като се продължат добрите практики и се въведат нови такива.
Предстои резултатите от конференцията, включително отправените критики и препоръки, да бъдат обобщени в доклад, който ще бъде изпратен до Националния съвет по етнически и демографски въпроси.

 

   
© Активно Общество