Есето на Ася Георгиева с награда от национален конкурс за есе

Ася Георгиева, ученичка в 11-ти клас на видинската езикова гимназия е сред наградените в конкурс за есе на тема „Държавата, в която искам да живея“. Тя е активен младеж, със собствено мнение, с което е впечатлила екипа от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в национален конкурс с есе, в което разглежда различни социални явления и единствената засегнала проблема с купуването на гласове.

Ася е сред младежите от нашия град, с които можем да се гордеем. Тя е част от екипа на „Младежка банка – Видин“ е се включва в не една инициатива, в която вижда смисъл, нещо повече, самата тя е и инициатор на подобни. Според Ася „хората трябва да са будни, да действат”.

Ето и есето, за което заслужено беше наградена: 

 

Държавата, в която искам да живея
 

Страната на мечтите ми не е мястото на „неограничените възможности” – САЩ или подредената Германия, нито дори място с вековни кралски традиции като Англия. Не бих емигрирала като някоя пойна птица в „топлите страни” – Италия и Испания. Държавата, в която искам да живея, остарея и да науча децата си да я обичат, е България. Вероятно е странно, че пред тези силно развити страни поставям една малка, почти никому неизвестна България, или пък не. Колкото и да е клиширано, изборът ми има просто обяснение - България е моят роден дом!

Прочети още: Есето на Ася Георгиева с награда от национален конкурс за есе

Социологията в малките градове

Социологията, това е наука непозната в малки градове като Видин. Тук всички много добре разбират проблемите на обществото, знаят какво иска то, знаят как да му го предоставят, изобщо има подготвена стратегия за развитие на обществеността! И?! И?! И какво?! И, нищо!

Толкова сме се развили и знаем кое как се прави, управляваме със замах и всичко ни се получава, че никой не се е сещал да попита народа, съвсем реално и честно, какво иска от какво има нужда, как да му помогне, като с това поне малко да задвижи колелото на развитието напред.

Често наблюдаван факт във такива населени места е отчуждението. Отчуждението от обществеността, апатията за проблемите на обществото и безсилието на отделните индивиди в обществото все по-често и явно се забелязва в обществеността. Апатията сред младите, породена от липсата на приемственост в разбиранията между тях и властимащите, липсата на обучения и доквалификация, с цел модернизиране на светогледа на по-възрастното население и голямата дистанция между хората и управителните органи и създалото се чувство, от което на пълна невъзможност на хората да управляват живота си и да избират и редят своето бъдеще е довело до отчуждение, апатия, а дори и отчаяние на голяма част от населението.

Прочети още: Социологията в малките градове

Видин – от минала слава към бъдещ прогрес

 


Разположен на река Дунав, Видин е областен град, първото голямо българско пристанище по поречието на реката. Видин, град на над 2000 години, възникнал
  на мястото на древното келтско селище Дунония, по-късно преустроен от римляните на крепостен град, наричан от българите Бдин /от глагола бдя, бди/, до ден днешен с девиза „На Дунава вечен страж“, той е град с изключително географско, историческо, мултикултурно и политическо значение.

Като погледнем назад в историята Видин е един от главните градове на римската провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Втората българска държава Видинското деспотство се управлява от Иван Срацимир, коронясан за цар от своя баща Иван Александър. По-късно като част от буферната зона между Османската империя и Австрия Видин е много важен икономически и административен център. Многократно превземан от Австрия и самостоятелно управляван в периода 1798г – 1807г., с владетел Осман Пазвантоглу, Видин не е бил типичен град в Османската империя.

Прочети още: Видин – от минала слава към бъдещ прогрес

Какво е да си младеж във Видин?!

 

Като млад човек, живял дълго време във Видин, познаващ характера на млади и стари във Видин се питам какво е да си младеж във Видин? И си отговарям! Да си млад човек във Видин е неангажиращо, непълноценно, ограничаващо и подтисническо! Ще си помислите, че е прекалено казано, но съвсем не.

Да си млад човек във Видин е неангажиращо, тъй като обществото /публичното имам предвид/ се вихри покрай това кой е на власт, кой е уредил брат си, сестра си и баба си някъде, а видиш ли не е уредил неговите, кой какво е дал и какво е получил за даденото и т.н.т.. И дума да не става за останалата част от обществото тресяща се от интерес към сексуалният живот на съседа, хубавата кола на приятел, какво точно ще се консумира на масата довечера и дали няма да могат да седнат на маса /да се видят/ поне два пъти тази седмица. Та в този смисъл да си млад човек във Видин е неангажиращо, никой не те ангажира със нищо и ако е възможно да се оправяш сам без да пречиш на околните с техните занимания. Ако е възможно да не пречиш на семейната или приятелска сбирка в къщи, че домашното вино на чичо Гошо, което е донесъл е много хубаво и вниманието е съсредоточено там. В обществените среди си младеж –„Какво ли разбираш ти, бе младеж, на колко години си?“, все едно, че видинското общество е съставено само от професори и лауреати.

Прочети още: Какво е да си младеж във Видин?!

Докато в Америка чернокож става президент, у нас се продават села с циганите

 

 „Продава се цялото село Черно поле барабар с циганите. Селото е много красиво и много голямо. Има три махали и много голямо землище. Циганите са крадливи, но при строга ръка могат да се вкарат в релсите и да ви работят без пари. Обявата е само за сериозни клиенти. Възможен коментар на цената след оглед и на място!Заповядайте по всяко време!“

Въпреки наглед хумористичната обява публикувана в http://bazar.bg/ аз се засегнах от направената категоризация на ромското население. „Циганите са крадливи, но при строга ръка могат да се вкарат в релсите и да ви работят без пари“ – това ясно сочи за едно връщане поне 200 години назад в робовладелския строй, и още по-страшното е, че човекът написал обявата, макар и за да развесели някой, наистина вярва в това, което е написал.

Те се продават! Това не са старите ни дънки, маратонки или автомобил! Сигурен съм в истинността на текста, че са крадливи, но те са хора, на които не им е оставен друг избор, не им е предложена алтернатива, за което можем да се обърнем към отговорните лица. И докато пълним затворите с битови престъпници, а оставяме слепи за истинските виновници за тази битова престъпност ще четем такива обяви и ще се радваме на привидния хумор в нея, без да си даваме сметка за реално заобикалящата ни действителност.

Прочети още: Докато в Америка чернокож става президент, у нас се продават села с циганите

   
© Активно Общество