Какво е да си младеж във Видин?!

 

Като млад човек, живял дълго време във Видин, познаващ характера на млади и стари във Видин се питам какво е да си младеж във Видин? И си отговарям! Да си млад човек във Видин е неангажиращо, непълноценно, ограничаващо и подтисническо! Ще си помислите, че е прекалено казано, но съвсем не.

Да си млад човек във Видин е неангажиращо, тъй като обществото /публичното имам предвид/ се вихри покрай това кой е на власт, кой е уредил брат си, сестра си и баба си някъде, а видиш ли не е уредил неговите, кой какво е дал и какво е получил за даденото и т.н.т.. И дума да не става за останалата част от обществото тресяща се от интерес към сексуалният живот на съседа, хубавата кола на приятел, какво точно ще се консумира на масата довечера и дали няма да могат да седнат на маса /да се видят/ поне два пъти тази седмица. Та в този смисъл да си млад човек във Видин е неангажиращо, никой не те ангажира със нищо и ако е възможно да се оправяш сам без да пречиш на околните с техните занимания. Ако е възможно да не пречиш на семейната или приятелска сбирка в къщи, че домашното вино на чичо Гошо, което е донесъл е много хубаво и вниманието е съсредоточено там. В обществените среди си младеж –„Какво ли разбираш ти, бе младеж, на колко години си?“, все едно, че видинското общество е съставено само от професори и лауреати.

 

Не стига, че Видин е град без университет, което е причината за спад в образоваността на населението, от което и липса на специалисти и прагматизъм във воденето на бизнеса и публичните политики, но и липсва всякаква логична младежка политика. Оставените на самотек младежи се обръщат към алкохол и наркотици и тук се намесва обществото, вече будно и експертно, то се изразява „Днешните млади  са само наркомани и алкохолици и нищо не става от тях“. Направо чудесно! Какво общество е това което осъжда младите си и то само защото то не е направило нищо друго, за да осигури развитие и благополучие на децата си? Какво общество е това, което обвинява 15годишни за каквото и да било? Та те са непълнолетни и не могат да отговарят за постъпките си е записано в закона.  Същото това общество което вместо да даде личен пример за добродетели, застава срещу младия човек и в отговор на неговия ентусиазъм, че има сили да промени света около себе си да го направи по-добър, и му казва „Така няма да стане, ти не разбираш“.

Младият човек във Видин се чувства непълноценен, той е безработен, без ясна и конкретна квалификация, без хоби и най-важното живее ден за ден, защото няма възможност за поглед в бъдещето, дори и година напред. Липсата на гореспоменатата младежка политика и стратегия за развитие води до всичко това. През годините в гимназиите, младежите започват да търсят как, къде и в какво да дадат своята енергия и търсенето според предлагането – алкохол и наркотици. Имайки години в гимназията да изградят това си АЗ, младежите се разделят след завършването и. Едни отиват в различни градове и държави, за да се образоват и какво се случва там? Получават културен шок. Видинските младежи се славят с интелигентността си и лошото си възпитание и маниери, което е много логично. На хора, които живеят трудно им се налага да са интелигентни и находчиви, за да оцеляват, а безхаберието на семейната и обществена среда към проблемите и нуждите, за доброто развитие на младите, водят до лошо възпитание и негативни маниери. Голяма част от тези младежи се адаптират трудно и бавно към новата среда и как не, като техните трудности започват с езика и домашната среда и ще е така докато във видинските училища преподавателите употребяват диалектни думи и докато в голяма част от видинските семейства и домове няма елементарни хигиенно-битови навици.

И тъй като едно общество се управлява и това управление гради стратегиите за бъдещото развитие, не мога да не засегна и ролята на местната управа в изграждането на бъдеще за видинските деца и то във Видин. Младежите са част от обществото, която е резултатът от работата на това общество. Ако обществото работи качествено и стратегически, то резултатите няма да се пожънат утре, резултатите ще станат явни когато минат години и се остави следа, когато се берат плодовете на труда, а в случая тези плодове са младите хора. Дали е успешен един родител не се вижда докато детето е малко, а много по-късно, когато навлезе в живота и започне да го гради. За това остро осъждам хора, които упрекват младежите, които са плодът на тяхното дърво. След като стана ясно какво се случва с младите, които напускат Видин, „Те вече не са проблем на града, да се оправят сами“ и те наистина се оправят, което е ясен признак, че не тези хора са причината да са осъждани като неморални и деградиращи, а обстановката около тях. Да се върнем към втората част от младежите, тези които остават във Видин.  Без възможности за образование /във Видин няма даже и един колеж, вече си мисля, че е умишлено, за да се държи неграмотно население, което се управлява лесно/, безработни по презумция /та нали това е Видин и е нормално/, отивайки на интервю за престижна работа им се казва, че не са квалифицирани, което си е самата истина. Следва работа след работа, все различни и нискоквалифицирани, докато дойде време за безплатни курсове за работещи и безработни – пълна пародия!!! Голяма част от тези младежи участват в какви ли не курсове, за да имат някакво препитание за поне няколко месеца и след като за пет години са преминали през три различни курса и три различни работи за по 6 месеца /пак по програми за заетост/ вече са напълно сигурни, че не знаят какво искат в живота си! И как да е друго, вместо да се изграждат специалисти, макар и чрез курсове, понеже в момента има само такава възможност, то се създават всичко преминали и нищо неможещи младежи, от които даже се иска да са активна и съставна част на обществото. В друг смисъл допускането на сивият сектор, като естествена част от бизнеса дава своето отражение. Млади хора с умения и стаж, които нямат как да докажат, понеже работодателите им са могли да си спестят данъци, стоят без работа и без възможности, а в същото време на регистрираните от тях в бюрата по труда им се предлага далеч по-нискоквалифицирана работа, понеже нямали необходимите умения, опит и квалификация /на документи/. След адекватен от страна на младият човек отказ да се върне назад в своето развитие, като започне по-нискоквалифицирана работа от тази, която е извършал, му се казва, че щом не желае да работи, да се оправя сам.

И тук пак управата има вина. Необходимо е ангажиране на младите хора от ранна възраст с различни извънкласни занимания, целящи да откроят и развият качествата, добродетелите и потенциала им. Необходими са и дейности насочени изцяло към младежите, техните потребности и усъвършенстване от страна на община Видин. Предвид катастрофалните демографски показатели на Видин е необходимо да се помисли за задържане и привличане на нови млади хора, което ще се постигне с младежка политика, в лицето на конструктивен диалог, в който младежите да имат пряко участие. Университет във Видин се превърна в тривиална дума, но това е ключът, който ще отвори вратите пред града, ще създаде специалисти, които ще открият своите възможности именно във тук,защото Видин ги има. Освен за формално образование трябва да се помисли и за неформалното. Неформалното образование с неговите интерактивни методи на обучение, което в своя корен се е зародило в България, на този етап е твърде малко разпространено тук, а във Видин не се практикува въобще, освен от някои преподаватели и то несъзнателно, което пък доказва защо тези преподаватели са признатите педагози в града. Освен включването на неформалното образование и извънкласните занимания, трябва да се говори и за заетостта на младежите. Безработицата сред младежите е шокиращо висока, но понеже не е официална ние не се притесняваме от това. Защо безработицата се измерва в брой регистрирани безработни в бюрата по труда, а не в брой регистрирани трудови и граждански договори в НАП? Младежите във Видин отдавна са се отказали да разчитат на Агенция по заетостта да им намери прилична и подобаваща работа. Младите хора се учат бързо, имат широк капацитет на възможности и развитие и докато не се задоволят с подходящи квалификация и заетост, които да имат прогресивно бъдеще, ще си стоят вкъщи без работа и няма да разчитат на институционална подкрепа. Не на последно място трябва младите хора да бъдат включвани в управлението. Властта да имаш възможността сам да си определяш бъдещето, сам да даваш насоки на управляващите за твоите потребности и потенциал за развитие е безценна. Никой не знае по-добре от младите хора от какво имат нужда те и как да го постигнат.

Не мога да не спомена добрите примери в тази насока. Тази година град Варна ще участва за трети пореден път в конкурса „Европейска младежка столица“. Двата неуспешни опита не обезкуражиха колегите от Варна и те се подготвят с пълни сили за тазгодишната кампания. И как не, като миналата година бяха финалист в надпреварата. Това е признак за постоянство и упоритост, така се гради младежка политика – с години, а не с една изява. Младежите не са на 8часов работен ден, те са си младежи по цял ден и цяла нощ и 365 дни в годината. Тук ключова роля изиграва това, че трябва да познаваш младежите, за да работиш с тях, а във Варна знаят как да го постигнат. Общината обръща огромно внимание на младите хора и процесите около тях, изградени са общински структури – Дирекция „Младежки дейности“, която дирекция работи в сферата на културата, образованието, туризма, неправителствения сектор и спорта, но само свързан и пряко насочен към младите. Във Варна също има и младежки консултативен съвет /МКС/, който съвет е съставен от будни младежи, представители и не на младежки организации, младежки структури на ПП и активни млади граждани, които консултират същата дирекция и дават препоръки за подобряването и развитието на младежките дейности и младежите в общината. Във Варна си имат и Национален младежки форум /НМФ/, който е най-голямата младежка организация във България, събрала в състава си много малки и големи организации. НМФ развива младежка политика и застъпничество, чиято дейност се предоставя на дирекция „Младежки дейности“ и съвместно с консултативния съвет развиват стратегии за младежта на регионално и национално ниво.

Докато във Варна имаме такъв блестящ пример, а във Видин няма никаква политика насочена към младежите, няма младежки организации, липсва всякаква дейност от местния МИКЦ, който е проект на Националната програма за младежта и най-вече липсва комуникация между малкото работещи в този сектор организации и институции, а явно няма и желание за такъв конструктивен диалог, ще се подхвърлят нападки към младежите с упреци че са аморални, асоциални и небрежни към проблемите на обществото /тези които са останали/, а другите един път видели другата страна на монетата и имали възможността да я задържат няма да се върнат и от далеч ще казват : „Много си го харесвам Видин, но е пропаднал“ и са прави пропаднал е, защото тази енергия на младежите /движещият мотор на обществото в цял свят/, ще се изрази някъде, а ние трябва да я насочим къде!

                                                                                                                         Радослав Георгиев 

                                                                                                                         Председател на "Активно общество"

 

 

 

 

   
© Активно Общество