Социологията в малките градове

Социологията, това е наука непозната в малки градове като Видин. Тук всички много добре разбират проблемите на обществото, знаят какво иска то, знаят как да му го предоставят, изобщо има подготвена стратегия за развитие на обществеността! И?! И?! И какво?! И, нищо!

Толкова сме се развили и знаем кое как се прави, управляваме със замах и всичко ни се получава, че никой не се е сещал да попита народа, съвсем реално и честно, какво иска от какво има нужда, как да му помогне, като с това поне малко да задвижи колелото на развитието напред.

Често наблюдаван факт във такива населени места е отчуждението. Отчуждението от обществеността, апатията за проблемите на обществото и безсилието на отделните индивиди в обществото все по-често и явно се забелязва в обществеността. Апатията сред младите, породена от липсата на приемственост в разбиранията между тях и властимащите, липсата на обучения и доквалификация, с цел модернизиране на светогледа на по-възрастното население и голямата дистанция между хората и управителните органи и създалото се чувство, от което на пълна невъзможност на хората да управляват живота си и да избират и редят своето бъдеще е довело до отчуждение, апатия, а дори и отчаяние на голяма част от населението.

 

Обществото страда от безсилие, породено от непредсказуемостта на решенията, които управляващите вземат, което води до социална изолация, като чувство на отделният човек, че е противопоставен на социалната машина и третиран от нея като безлично същество. Това отчуждаване е резултат от чувството за пропаст между отделният човек и външната действителност, чувство, че нещата не са нормални. Тази собствена реалност, която е сериозно по-различна от реалната не е проява на психоза, а на невъзможността на обществеността да възприеме отделните хора. В този случай голяма част от тях се затварят в себе си. Често когато външната среда не отговаря на вътрешните очаквания и морални граници, хората се обръщат към алкохол и наркотици, които да преодолеят тази дистанция, но с това проблемите на обществото се задълбочават.

С усилване на проблемите на обществото, прибягване до опиати и увеличаване на дистанцията между него и отделния човек, хората се чувстват неангажирани към обществото и апатични към ставащото, като се затварят в себе си, стесняват до минимум социалните си контакти и съществуването им се стеснява до ограничено ежедневие и битови нужди. По този начин хората се затваря в свой собствен свят, което води до деградация на социалните връзки в обществото.

Пак ще се повторя, трябват Решения, ясни, точни, конкретни и насочени към хората. Без диалог с хората няма да се излекува това отчуждение от обществото. Диалогът с хората, създаване на чувство за потребност на обществото от всеки един от неговите членове ще направи хората значими, а те от своя страна ще станат и активни. Осъждането на части от обществото и грубото публично хулене не ще доведе нищо друго освен задълбочаване на проблемите. Създаването на центрове, институции, организации, които да работят с хората, да има места, където те да споделят потребностите си, в тях да работят специалисти: психолози, социални работници, социолози и др. под. ще даде резултати и то много по-бързо, от колкото би се очаквало. Най-висшата цел и потребност на човека е да бъде значим и когато това се постигне, се създава общество!

 

 

  Радослав Георгиев, инженер, магистър по управление,              председател на сдружение „Активно общество“,                     

   
© Активно Общество